Уважаеми дами и господа, скъпи приятели!
Струва ми се, не е случайност фактът, че сега всички ние сме заедно на това най-престижно място в столицата. Лично аз се чувствам в Народната Библиотека като в сърцето на българската душа. Е, ние всъщност сме само във фоаето, а нейните материални носители, на душата, – книги, фотографии, копия, файлове, са някъде зад тези стени. Макар и в предверието, щом сме тук и заедно, привлечени от един културен акт, навярно и ние сме частица от голямата и вечна българска душа и трябва да бъдем горди с това.
Избягвайки подвижните пясъци на сантимента, все пак трябва да отбележа, че тези 80 фотоса, които днес ни събраха тук, също са един интуитивен акт в търсене на духа и неговата прекрасност в бездуховното време, което ни се налага да обитаваме. Изненадващо се оказва се, че в сложния и не винаги красив и гостоприечмен град, от който непрекъснато се оплакваме, на тайни места са инкрустирани от предците ни дребни, блещукащи и весело намигащи като цветни стъкълца, или може би диаманти, архитектурни детайли, които окуражаващо ни подсказват, че и в сивотата на трудните времена може да бъде открит оптимизъм.
С носталгия по едни безвъзвратно отминали години на магичната класическа фотография се обръщам към моите приятели професионални фотографи, които сега са тук. Благодаря ви, за помощта, която получих от вас тогава и ви каня да участвате в тази идея, която възнамерявам да развием. Тази изложба няма никакви професионални претенции, тя се случи неочаквано, но регистрира един естетически феномен, който много дълго време е бил прад очите ни, без да го виждаме. Оказва се, че този феномен е и обществен проблем, който изисква незабавна дискусия, управленски решения и действия. В Европа не е възможно такова културно наследство целенасочено да се руши, да стои оплетено в кабели или скрито зад климатици и нескопосани рекламни табели.
Благодаря за тази изложба на г-жа Диана Джуранова от Район „Оборище” на столичната община, на ръководството на Народната библиотака, на колегите Радосвета Жекова и Ива Ташкова. На господин Стефан Марков, който кадрира снимките и направи плаката на изложбата. Благодаря на Г-н Франческо Касабов за професионалните думи. Надявам се след една година, или по-рано да се съберем за следващо издание на тази идея.
Ваш Антон.
Народна библиотека „Кирил и Методий”
Столична община – Район „Оборище”
София MAX ZOOM
Пропусканите кадри
Посветена на Деня на София – 17 септември
Фотоизложба от архива на агенция „Реклама Нова”, авторски фотографии от Антон Бончев
Откриване на 17 септември 2010, 17.00 часа във фоайето на Народната библиотека
За София със средствата на фотографията вероятно е казано всичко. Едва ли има българин с фотоапарат, който де не е снимал Александър Невски, Народното събрание, Софийския университет. Сградите и историческите паметници на столицата винаги са привличали творците със своята монументалност и съвършенство. Дори в делника си хората са свикнали да възприемат този град и архитектурата му като израз на държавността с административните му и културни институти. Затова и повечето от изображенията на софийската реалност са в едър мащаб.
Фотосите от изложбата София MAX ZOOM обаче предлагат един друг поглед към архитектурата на града. Чрез по-голямо увеличение, през телеобектива на фотоапарата, са регистрирани едни по-дребни и много фини детайли, които винаги са оставали пропускани в изобразяването на града. И като под увеличително стъкло, с удивление се взираме в невероятно красиви и деликатни орнаменти, арки, балкони, балюстради и решетки от ковано желязо, край които сме минавали стотици пъти и никога не сме ги забелязвали. Някои от тях са просто пред очите ни по фасадите, други са замаскирани и сгушени между клоните на дърветата по малките улички, но всички те са драскотини по монумента на времето, които авторите на сградите деликатно и дискретно са оставили като тайни подписи на своята духовност.
След тази изложба всеки от нас по нов начин ще върви по софийските улици. С по-високо вдигната глава, с по-широко отворени очи за незабелижимата красота на архитиктурния детайл, с който предците ни напомнят, че и в делника на трудните времена има оптимизъм.
Освен с естетическата си страна фотоизложбата „София MAX ZOOМ” провокира и с регистрацията на състоянието на много от архитектурните детайли в града. Голяма част от тях са в плачевно състояние, което трябва да стане тема на дискусия и управленски размисли и решения.
